Quotes By Green Hills of Africa

“We have very primative emotions. It's impossible not to be competitive. Spoils everything, though.”


“All I wanted to do was get back to Africa. We had not left it, yet, but when I would wake in the night I would lie, listening, homesick for it already. Now, looking out the tunnel of trees over the ravine at the sky with white clouds moving across in the wind, I loved the country so that I was happy as you are after you have been with a woman that you really love, when, empty, you feel it welling up again and there it is and you can never have it all and yet what there is, now, you can have, and you want more and more, to have, and be, and live in, to possess now again for always, for that long sudden-ended always; making time stand still, sometimes so very still that afterwards you wait to hear it move, and it is slow in starting. But you are not alone because if you have every really loved her happy and untragic, she loves you always; no matter whom she loves nor where she goes she loves you more.”


“The best sky was in Italy or Spain and in Northern Michigan in the fall”


“Now, being in Africa, I was hungry for more of it, the changes of the seasons, the rains with no need to travel, the discomforts that you paid to make it real, the names of the trees, of the small animals, and all the birds, to know the language and have time to be in it and to move slowly.”


“For we have been there in the books and out of the books—and where we go, if we are any good, there you can go as we have been. A country, finally, erodes and the dust blows away, the people all die and none of them were of any importance permanently, except those who practised the arts,”


“I loved the country so that I was happy as you are after you have been with a woman that you really love, when, empty, you feel it welling up again and there it is and you can never have it all and yet what there is, now, you can have, and you want more and more, to have, and be, and live in, to possess now again for always, for that long, sudden-ended always; making time stand still, sometimes so very still that afterwards you wait to hear it move,and it is slow in starting.”


“A thousand years makes economics silly and a work of art endures for ever, but it is very difficult to do and now it is not fashionable.”


“They all wanted something that i did not want and i would get it without wanting it, if it worked.”


“Ако в ранни младини си платил своята дан на идеята за общество, демокрация и други такива, а след това откажеш да се обременяваш с неща от този род и решиш да отговаряш само пред себе си, ти заменяш задушевната и задушна атмосфера на приятелството срещу нещо, което можеш да изпиташ единствено ако си сам. Нещо, което все още не можеш точно да определиш, но го чувствуваш, когато пишеш хубаво и вярно нещо с вътрешна убеденост, и макар че ония, на които плащат да четат и коментират написаното, не го харесват и казват, че то е измама, ти си абсолютно сигурен в неговата стойност. Или когато вършиш нещо, което хората не смятат за сериозно занимание, а ти знаеш, уверен си, че то е важно и винаги е било, че не е по-малко важно от всички модни неща. Или когато си сам с това нещо в морето и знаеш, че Гълфстриймът, с който живееш, който обичаш, който познаваш и за който искаш да научиш повече си тече, както е текъл, откак свят светува, и е мил бреговете на този дълъг, красив, нещастен остров, преди Колумб да го е видял, и не нещата, които научаваш за него, и тези, които винаги са били в него, са нетленни и стойността им е непреходна, защото това морско течение ще тече така, както е текло след индианците, след испанците, след англичаните, след американците и след кубинците и всички различни системи на управление, ще тече, след като богатството и бедността, мъченичеството и саможертвата, продажността и жестокостта си отидат, отнесени като купищата смет — зловонни, яркоцветни, осеяни тук-там с нещо лъскаво, — които общинският шлеп изтърсва в синята вода, тя потъмнява на десетина метра дълбочина, по-тежкото потъва, по-лекото остава на повърхността и течението го подхваща — палмови клонки, тапи, бутилки, изгорели електрически крушки, някой презерватив или корсет, носещ се в дълбочината, откъснати страници от учебник, подут труп на куче, плъх, обезобразена котка, а събирачите на остатъци са тук с лодките си и подбират боклука както овчари стадото си, бъркат във водата с дългите куки и вадят интересни находки, заинтригувани, съсредоточени и точни като историци — това са хора с гледна точка, които преценяват. Течението е незабележимо, но отнася по пет такива товара боклук дневно, когато нещата вървят добре в Хавана, а на десет мили по-нататък водите му са пак тъй чисти, сини и неизменни, каквито са били и преди влекачът да е докарал на буксир шлепа с боклука. И палмовите клонки на нашите победи, изгорелите електрически крушки на нашите открития и просветления, празните презервативи на голямата ни любов плават безсмислено по течението, което единствено е непреходно.”


“and the palm fronds of our victories, the worn light bulbs of our discoveries and the empty condoms of our great loves float with no significance against one single, lasting thing—the stream.”


“Pop was her ideal of how a man should be, brave, gentle, comic, never losing his temper, never bragging, never complaining except in a joke, tolerant, understanding, intelligent, drinking a little too much as a good man should, and, to her eyes, very handsome.”


“To go down and up two hands-and-knee climbing ravines and then out into the moonlight and the long, too-steep shoulder of mountain that you climbed one foot up to the other, one foot after the other, one stride at a time, leaning forward against the grade and the altitude, dead tired and gun weary, single file in the moonlight across the slope, on up and to the top where it was easy, the country spread in the moonlight, then up and down and on, through the small hills, tired but now in sight of the fires and”


“The earth gets tired of being exploited.”